Статията на Нели Христова, публикувана в Капитал Daily, свързани с темата публикации можете да намерите тук.
Съкращаването на работни места и количественото повишаване на предлагането на хора на пазара на труда в последните години на практика не премахнаха трудностите пред работодателите да намират подходящите мениджъри за ключови роли. Според последното проучване на “Бостън кънсълтинг груп” (BCG) и Европейската асоциация за управление на хора (ЕAPM) много компании изпитват сериозни затруднения да попълнят свободните си позиции на високо управленско ниво.
Нашите наблюдения показват, че ситуацията на българския пазар не е по-различна. Липсата на подготвени мениджъри и нуждата от постигане на бързи резултати карат компаниите да търсят ръководители на пазара на труда или да ги “крадат” от конкуренти.
За някои специфични лидерски позиции наемането на подходящ мениджър отнема много време и има случаи, в които позициите остават незаети дори повече от година. В същото време от срещите ни с мениджъри на топ ниво в последните месеци забелязваме засилване на интереса им към работа по проекти, и то в различни сектори, а не в рамките на една компания.
Като причини, които ги мотивират да направят подобен избор, те сочат свободата, разнообразието от предизвикателства, излизането от рутината, по-добрия баланс между работа и личен живот, натрупване на различен опит и знания.
Едно от възможните решения за пресичане на тези две тенденции е използването на услугата временен мениджмънт.
Какво представлява
Временният мениджмънт на практика е ангажирането на доказали се професионалисти на високо управленско ниво или с висока експертиза в дадена индустрия за изпълнение на конкретна роля или постигане на резултати за определен период от време.
Временните мениджъри обикновено могат да започнат работа бързо на важни и ключови за компанията възложител позиции. Продължителността на ангажимента може да варира от три месеца до три години според специфичните нужди на клиента.
В какви случаи е подходящо
Световната практика показва, че временен мениджмънт се ползва най-често при:
– стартиране на нов бизнес или навлизане в нов сегмент. Обичайният ангажимент в такива случаи включва организиране на офиса, наемане на екипа, изграждане на системите и процесите на работа, избор и въвеждане на бъдещия изпълнителен директор.
– изграждане на нова функция или отдел в организацията. Типичната заявка към наетия специалист е набиране на екип, избор и въвеждане на постоянен заместник, изграждане на процедурите и политиките на работа.
– организационни преструктурирания, сливания и придобивания. В общия случай ангажиментът е за основни бизнес процеси, интегриране на екипи и управление на промяната.
До ползването на услугата може да се прибегне и при ситуации на управление на криза в компанията, при заместване на временно отсъстващ мениджър или за реализиране на проект, който не предполага дългосрочното наемане на ръководител за него.
При постигане на споразумение временният мениджър може да започне работа веднага, като по този начин компанията получава експертиза, без да губи време в търсене на пазара на труда и възможни проби и грешки в избора. Временните мениджъри са високо отговорни и ангажирани с резултатите, защото репутацията и портфолиото са основен маркетингов инструмент за тях.
Те освен това внасят външен и независим поглед – тъй като нямат мотив да се борят за вътрешно израстване или завземане на властови позиции в организацията, са обективни и безпристрастни при търсенето на най-ефективните решения.
Наемането на такива специалисти е по-скъпо от стандартния пакет на постоянен ръководител, но възнаграждението им е обвързано с постигането на конкретни резултати с ясна възвращаемост.
Пазарната ситуация
Според последното проучване (юни 2011) на един от водещите доставчици на услугата във Великобритания – Russam GMS, тя бележи ръст на пазара там спрямо 2010 г. Тенденцията се потвърждава и от Асоциацията за временен мениджмънт (IMA), която отчита нарастване на приходите от услугата и повишаване на броя възложени договори в глобален мащаб.
У нас все още няма специализирано проучване в тази област, а и практиката все още е непопулярна сред българските работодатели – и заради непознаването й, и заради недостатъчно хора на пазара с необходимите опит и експертиза, които искат да работят по този начин.
